Навигация

Новини

Главна дирекция "Гранична полиция" чества своя професионален празник

Навършват се 120 години от създаването на структура за охрана на границите в следосвобожденска България

Днес Главна дирекция “Гранична полиция” чества своя професионален празник. В салона на министерството на вътрешните работи по този повод се състоя тържествено събрание.
В обръщението си към граничните полицаи министър Румен Петков каза: Патриотизмът, високият борчески дух и самоотверженост никога не са напускали българския граничар. В името на тази кауза стотици достойни българи са минали през тежки изпитания, за да защитят държавните граници. Продължавайки добрите традиции, създадени преди 120 години, днес, в първата година от пълноправното ни членство в ЕС, вие, служителите на Главна дирекция “Гранична полиция” допринасяте много за това България да бъде част от общата европейска зона на сигурност, свобода и правосъдие и надеждна външна граница на Европейския съюз. Убеден съм, че утвърждаването на европейските стандарти в работата на българската гранична полиция за вас никога не е било формално изпълнение, а висша отговорност и дълг. Трудът ви е тежък, но достоен и съм сигурен, че вие изпълнявате своите задължения с мисълта, че работите за Родината, за нейния национален и международен авторитет. Благодаря ви за неуморния труд, за съзнателния избор да служите на държавата!
С почетен знак на МВР бяха наградени началникът на РГС-Русе комисар Красимир Корнажев, началникът на РГС-Бургас комисар Ваньо Иванов, началникът на РГС-Елхово комисар Стоян Стоянов, началникът на РГС-Смолян комисар Тодор Георгиев, началникът на РГС- Драгоман комисар Захарин Пенов, началникът на РГС – Аерогари комисар Анастас Тодоров, както и началници на отдели и сектори в Дирекция “Гранична полиция”. Почетно отличие беше връчено на ген.-лейт. от резерва Стоян Топалов - председател на Централния съвет на офицерите и сержантите от запаса, Стефан Ангелов - бивш командващ на Гранични войски, поета Евтим Евтимов, директора на завод “Черно море” Петьо Милков и изпълнителния директор на “Оптикс”-Панагюрище Иван Чолаков. Поздравителен адрес получиха бившите командващи на Гранични войски Георги Тетереков и Георги Димитров и бившите директори на Национална служба “Гранична полиция” Вячеслав Димитров и Валери Григоров.

На 22 декември се навършват 120 години от създаването на структура за охрана на следосвобожденските български граници. През 1887 г. министър-председателят и министър на вътрешните дела на Княжество България Стефан Стамболов внася в Народното събрание законопроект за пограничната стража. Законопроектът, както сочи инициаторът му, е израз на осъзнатата “нужда от учредяването на особена стража, натоварена изключително с пазенето на границата.” Народното събрание приема първия у нас Закон за пограничната стража. Той е обнародван  в Държавен вестник, № 145  на 22 декември 1887 г. Законът предвижда охраната на границите да се “извършва от една погранична стража, която се състои от конни и пеши стражари, разделени на младши и старши.” На всеки стражар се пада за охрана отрязък от граничната линия, не по-къс от два и не по-дълъг от шест километра.
Със заповед на министъра на вътрешните работи  от 1992 г. официалният празник на Гранична полиция се чества всяка година на 22 декември.
През Балканската война граничната стража се сражава с висок дух и проявява в боевете истински героизъм. Генералът от пехотата Никола Иванов, който през март 1913 г. командва Втора българска армия при овладяването на Одринската крепост, пише: “Тези войски, ако и да не бяха много, но службата на границата беше създала от тях действителни пазители на неприкосновеността на земята ни. Честите инциденти… в които вземаха участие… войските от пограничните постове… бяха създали… във войските от границата… чудесен дух и увереност в нашето превъзходство…” По време на Първата световна война отново граничарите са на предните позиции. Гранични подразделения активно участват в първия период на Отечествената война (септември-ноември 1944 г.).
От 1946 до 1972 г. структурата за охрана на границата е или към МВР, или към МНО с названията Гранична милиция и Гранични войски.
В средата на миналия век обстановката на държавната граница е усложнена. Само за периода 1947 г. - 1950 г. броят на въоръжените стълкновения е 1446. А през следващите две години граничните наряди се срещат с още 218 въоръжени нарушители.
От 1959 г. в експлоатация влизат електронните съоръжения, които през следващите няколко десетилетия се налагат като основно средство в охранителната дейност. Ефикасно контролиращо средство е контролно-следовата полоса. Добре подготвените служебни кучета предупреждават нарядите за приближаването на нарушителите и оказват голяма помощ при претърсване на местността за издирването и задържането им. Както и по времето на граничната стража, служебното куче си остава верен помощник на граничаря.
Преди снабдяването на Гранични войски с моторни превозни средства ездитните коне са единственото средство за бързо придвижване между подразделенията и населените места. По-късно те се използват за патрулиране на граничните наряди и за бързо изнасяне на резервите.
През 1947 г. Гранични войски са оборудвани с първите два катера за охрана на морските пространства, а през 1949 г. граничното морско подразделение се попълва с още корабна техника.
От 1 януари 1948 г. паспортните бюра се преименуват в гранични контролно-пропускателни пунктове - сухоземни, пристанищни и на аерогарите.
Взаимоотношенията с граничните органи на съседните страни през периода се влияят от политическата конюнктура на Балканите. Първите подписани документи са с Румъния (1950 г.), а след това с Югославия (1955 г.), с Гърция (1955 г.), с Турция (1967 г.).
Международното гранично сътрудничество е насочено към създаване на доверие и добросъседство със съседните държави. Смесените гранични комисии решават възникналите въпроси, организират и провеждат поддържането на държавните гранични знаци между нашата и съответната съседна държава.
От 1989 г. до 1991 г. Гранични войски се обединяват с Вътрешни войски под общо командване и общо наименование - Войски на МВР.
През декември 1997 г. с приемането на Закона за МВР военизираната структура е заменена от гранична полиция. Новосъздадената Национална служба “Гранична полиция” е изведена от състава на Въоръжените сили и е обособена като специализирана полицейска служба за охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим.
За първи път детайлно и изчерпателно са дефинирани функциите и задачите на Гранична полиция и нейните правомощия, наблюдението на зелена и синя граница и граничния контрол на ГКПП са обединени в рамките на една структура.
Организацията на работа за охрана на държавната граница и привеждането й към стандартите на Европейския съюз за охрана и контрол се извършва с помощта на експерти на Федералната гранична охрана на Германия и опита на водещите европейски страни в областта на граничното управление. Въведен е принципът “една граница - едно звено за охрана”. По този начин една регионална гранична служба охранява и контролира част от държавната граница, съответно прилежаща към съседна държава - Румъния, Сърбия и Черна гора, Македония, Гърция, Турция, както и Черно море.
Законодателната и институционалната реформи в областта на граничното управление и последователните мерки за подобряване на техническата обезпеченост биха били невъзможни без сериозната финансова подкрепа по линия на предприсъединителните фондове и особено Програма ФАР на Европейския съюз и съфинансиране от държавния бюджет. При своето създаване като полицейска структура Национална служба “Гранична полиция” използваше за охраната на държавната граница наличните към 1998 г. технически средства от войскови тип, технически остарели и физически амортизирани.
  През последните 10 години Гранична полиция получи съвременно оборудване:
• Техника за наблюдение на зелена и синя граница - мобилни системи за нощно виждане, радиолокационни станции и др.;
• Плавателни съдове за контрол на морските пространства и българската част на река Дунав - специализирани гранично-полицейски кораби и катери;
• Комуникационни системи, сред които особено важно място заема съвременната телекомуникационна система ТЕТРА;
• Автоматизирани информационни системи, позволяващи непрекъснат и сигурен достъп и обмен на информация между правоохранителните органи в Р България;
• Техника за първичен и вторичен контрол на документи за задгранично пътуване и самоличност; откриване на укрити лица, радиоактивни материали и др.;
Въвеждането в охраната на държавната граница на съвременна техника в голяма степен компенсира намаляването на личния състав на службата - процес, настъпил вследствие освобождаването на последните военнослужещи на наборна военна служба през декември 2002 г.
Главна дирекция “Гранична полиция” има активна роля в международното сътрудничество както с водещи сродни европейски служби, така и с бреговите охрани на Черноморските държави. С откриването през 2003 г. в Бургас на Международния Черноморски граничен координационен и информационен център се постави началото на една мащабна програма за интегриране на усилията на всички структури на морските гранични органи за  единно ръководство на силите на море и противодействие на трансграничната организирана престъпност.

На Паметника на незнайния войн беше положен венец в памет на загиналите служители и граничари. Представител на българската православна църква отслужи молебен за здраве и благоденствие на служителите. Пред гостите на церемонията бяха показани последните получени по програма ФАР 15 мобилни термовизионни системи. Те са предназначени за наблюдение предимно на външните граници на ЕС. Веднага след приключване на церемонията те заминаха за регионалните гранични служби.

 




 

• Илюстрация

JPG — 153KB